Най-добрият пловдивски борец Ивайло Тисов: Мечтата ми е да стана олимпийски шампион
Състезателят на Локомотив (Пловдив) Ивайло Тисов е най-силният пловдивски герой в последните години. Той е нееднократен републикански първенец. Два пъти взе участие на Европейското състезание за мъже, в това число и през тази година. Миналият уикенд Тисов завоюва мощния интернационален турнир „ Петко Сираков – Иван Илиев ", преодолявайки двама казахстанци и един украинец. Пловдивчанинът има редица медали от огромни шампионати, а през тази година се е насочил към оценки на Европейското до 23 години в Баку сред 20-26 май и Световното състезание до 23 години в Тирана сред 21-27 октомври. Тисов е приключил пловдивското спортно учебно заведение " Васил Левски ", а негов треньор в Локомотив е Емил Русев.
Прочетете още
- Ивайло, по какъв начин започва с битката и имаше ли други спортове, които си упражнявал преди този момент?
- Започнах с карате в пети клас. Братовчед ми първо стартира да тренира карате и аз около него също стартирах. Сравнение с битката беше много по-лесно и упражнявах спорта две години. В един миг учителят по физическо получи контузия и пристигна различен да го замества и той е първият ми треньор по битка – Христо Инджов. С него започнах с битката. Аз съм от Габарево, а тренировките по карате бяха в Казанлък и учех в Павел Баня и там започнах с битката. Условията не бяха положителни, само че след една година тренировки първият ни треньор видя, че имам качества и ми предложи да се насоча към по-професионално учебно заведение. В 8-ми клас се реалокирах тук в спортното учебно заведение и по този начин стартира моята кариера в битката.
- Ти си приключил Спортното учебно заведение в Пловдив какви са изискванията тук?
- Условия в спортното учебно заведение са прелестни и имаме всичко належащо и сега съм в общежитията. Имаме нужните условия за подготовка на високо спортно майсторство.
- Как виждаше клубът на Локомотив?
- Клубът се развива доста и виждам развиване в децата, които с всяка година стават все по-добри и научават нови хватки и умения. Резултати им се усъвършенстват и има развиване.
- Борбата е един от най-успешните български спортове. Кои са твоите идоли в българската и международната битка?
- За мен Валентин Йорданов е най-голямото име в нашия спорт. Мисля, че той е най-именитият български герой. Най-добър герой в света – 7 пъти международен, 7 пъти европейски и един път олимпийски първенец. В момента съветските борци имат сериозна развита школа и цялостен свят подражава на тях.
- Кога пристигнаха първите триумфи в надпреварите?
- Това се случи след първата година. В първата година главно упражнявах и нямах толкоз триумфи в надпреварите, само че по-късно те пристигнаха. Започнах да взимам медали. Първият ми орден беше бронз от първото Републиканско, на което участвах. И от този момент две години нямах загуба на Републиканско и станах пет пъти подред първенец на Републиканско. След това имаше интервал, в който треньора ми се реалокира и аз не съумях да се преместя с него и нещата не се развиваха добре. Тогава ми беше първият път, в който почувствах спад в резултатите ми. Тогава не участвах на Републиканското, а на второто приключих трети. За мен това не е максимума и можех да печеля повече. След това нещата се оправиха и резултатите си пристигнаха и оттогава постоянно съм първенец на републиканските.
- Как виждаш конкуренцията в България?
- Конкуренцията в България е слаба съпоставяне с интернационалните шампионати. За страдание много борци се отхвърлят, тъй като нямат поддръжка и не виждат смисъл да продължат.
- Ти мислиш дали ще продължиш със спорта?
- На мен още първоначално ми беше ясно, че няма да е елементарно. Въпреки това не ми е било проблем. Винаги съм предпочитал сложния метод пред лесния, тъй като удовлетворението е доста по-голямо. Готов съм да дам всичко от себе си, с цел да реализира това, което съм си начертал.
- През тази година за втора поредна година взе участие на Европейско състезание за мъже. Какво беше чувството?
- Няма нищо общо Европейското за мъже с другите шампионати. Европейските и Световните са от различен сан и еуфорията и адреналина са разнообразни. Трябва да се абстрахираш от всичките тези страсти и да те да не разрешават да ти въздействат на твоето показан. Доста е друго от Европейското за мъже от тези при юношите и младежите. Конкуренцията е много огромна. Аз съм един от най-малките като възраст от всички в моята категория. Повечето са на междинна възраст към 28-29 години. Въпреки това в никакъв случай не съм се отказвал и съм давал всичко от себе си. Мисля, че рано или късно ще пристигна време, когато ще стартира да ги натискам и да ги надделявам аз.
- Кои са най-големите ти съперници в твоята категория?
- Руснаците са най-хубавите в света, а азерската школа също е доста мощна. Има и не малко руснаци, които се състезават за други национални тимове.
- Предполагам, че задачата ти е да участваш на Олимпиадата през 2028?
- Определено това ще е ми е главната цел след тази година. Трябва да надграждам техниката и тактиката за игрите в Лос Анджелис.
- Какви са участията на по-малките възрасти на Европейски и Световни?
- Там сигурно шанса е много по-голям да спечелиш медали и да се представиш много по-добре. Едно е да се боря с мъже, които са със 7-8 години по-големи от мен и напълно друго е да се боря с мъже, които са на моята възраст или по-малки. Насочил съм вниманието си към идващото Европейско до 23 години, което следва от 20 до 26 май в Азербайджан. Там ще желая да покажа всичко, на което съм кадърен. Ще се боря да играя край.
- Как минава един твой ден?
- Много е характерно, тъй като тренировките са строго самостоятелни. Много зависи и каква е програмата. Аз непрекъснато съм на лагери и към този момент имам пет за тази година. На лагерите на националния тим се приготвям за по-важните шампионати.
- Имате ли нужните условия за лагерите?
- Да, всичко е подсигурено и имаме всички нужни условия за подготовка. Иска се неизменност и да покажем това, което желаеме.
- Виждаш ли млади гении в България?
- Има доста момчета, които са положителни, съзнателни и стимулирани. Имаме много огромни гении и към този момент всичко зависи от тях, тъй като всичко е в техни ръце. Мога да кажа, че това са Калоян Атанасов от Стара Загора Ердал Галип от Бургас. Те са млади момчета юноши, които имат ярко бъдеще.
- В Локомотив по какъв начин виждаш гениите?
- Също имаме много положителни момчета, само че те са кадети. Като цяло всичко зависи от тях и би трябвало да са съзнателни и да упражняват крепко. Рано или късно всичко всичко това, което влагат в този момент ще им се върне.
- Какво ще си пожелаеш?
- Тази година съм се насочил за най-малко орден от Европейското състезание до 23 години. Надявам се и на орден от Световното до 23 години, което ще бъде в края на октомври. При мъжете съм фокусиран за присъединяване на Олимпиадата през 2028-ма година и ще се боря за орден на огромните шампионати – Европейски и международни. Целта ми е някой ден да стана олимпийски, международен и европейски първенец.
Прочетете още
- Ивайло, по какъв начин започва с битката и имаше ли други спортове, които си упражнявал преди този момент?
- Започнах с карате в пети клас. Братовчед ми първо стартира да тренира карате и аз около него също стартирах. Сравнение с битката беше много по-лесно и упражнявах спорта две години. В един миг учителят по физическо получи контузия и пристигна различен да го замества и той е първият ми треньор по битка – Христо Инджов. С него започнах с битката. Аз съм от Габарево, а тренировките по карате бяха в Казанлък и учех в Павел Баня и там започнах с битката. Условията не бяха положителни, само че след една година тренировки първият ни треньор видя, че имам качества и ми предложи да се насоча към по-професионално учебно заведение. В 8-ми клас се реалокирах тук в спортното учебно заведение и по този начин стартира моята кариера в битката.
- Ти си приключил Спортното учебно заведение в Пловдив какви са изискванията тук?
- Условия в спортното учебно заведение са прелестни и имаме всичко належащо и сега съм в общежитията. Имаме нужните условия за подготовка на високо спортно майсторство.
- Как виждаше клубът на Локомотив?
- Клубът се развива доста и виждам развиване в децата, които с всяка година стават все по-добри и научават нови хватки и умения. Резултати им се усъвършенстват и има развиване.
- Борбата е един от най-успешните български спортове. Кои са твоите идоли в българската и международната битка?
- За мен Валентин Йорданов е най-голямото име в нашия спорт. Мисля, че той е най-именитият български герой. Най-добър герой в света – 7 пъти международен, 7 пъти европейски и един път олимпийски първенец. В момента съветските борци имат сериозна развита школа и цялостен свят подражава на тях.
- Кога пристигнаха първите триумфи в надпреварите?
- Това се случи след първата година. В първата година главно упражнявах и нямах толкоз триумфи в надпреварите, само че по-късно те пристигнаха. Започнах да взимам медали. Първият ми орден беше бронз от първото Републиканско, на което участвах. И от този момент две години нямах загуба на Републиканско и станах пет пъти подред първенец на Републиканско. След това имаше интервал, в който треньора ми се реалокира и аз не съумях да се преместя с него и нещата не се развиваха добре. Тогава ми беше първият път, в който почувствах спад в резултатите ми. Тогава не участвах на Републиканското, а на второто приключих трети. За мен това не е максимума и можех да печеля повече. След това нещата се оправиха и резултатите си пристигнаха и оттогава постоянно съм първенец на републиканските.
- Как виждаш конкуренцията в България?
- Конкуренцията в България е слаба съпоставяне с интернационалните шампионати. За страдание много борци се отхвърлят, тъй като нямат поддръжка и не виждат смисъл да продължат.
- Ти мислиш дали ще продължиш със спорта?
- На мен още първоначално ми беше ясно, че няма да е елементарно. Въпреки това не ми е било проблем. Винаги съм предпочитал сложния метод пред лесния, тъй като удовлетворението е доста по-голямо. Готов съм да дам всичко от себе си, с цел да реализира това, което съм си начертал.
- През тази година за втора поредна година взе участие на Европейско състезание за мъже. Какво беше чувството?
- Няма нищо общо Европейското за мъже с другите шампионати. Европейските и Световните са от различен сан и еуфорията и адреналина са разнообразни. Трябва да се абстрахираш от всичките тези страсти и да те да не разрешават да ти въздействат на твоето показан. Доста е друго от Европейското за мъже от тези при юношите и младежите. Конкуренцията е много огромна. Аз съм един от най-малките като възраст от всички в моята категория. Повечето са на междинна възраст към 28-29 години. Въпреки това в никакъв случай не съм се отказвал и съм давал всичко от себе си. Мисля, че рано или късно ще пристигна време, когато ще стартира да ги натискам и да ги надделявам аз.
- Кои са най-големите ти съперници в твоята категория?
- Руснаците са най-хубавите в света, а азерската школа също е доста мощна. Има и не малко руснаци, които се състезават за други национални тимове.
- Предполагам, че задачата ти е да участваш на Олимпиадата през 2028?
- Определено това ще е ми е главната цел след тази година. Трябва да надграждам техниката и тактиката за игрите в Лос Анджелис.
- Какви са участията на по-малките възрасти на Европейски и Световни?
- Там сигурно шанса е много по-голям да спечелиш медали и да се представиш много по-добре. Едно е да се боря с мъже, които са със 7-8 години по-големи от мен и напълно друго е да се боря с мъже, които са на моята възраст или по-малки. Насочил съм вниманието си към идващото Европейско до 23 години, което следва от 20 до 26 май в Азербайджан. Там ще желая да покажа всичко, на което съм кадърен. Ще се боря да играя край.
- Как минава един твой ден?
- Много е характерно, тъй като тренировките са строго самостоятелни. Много зависи и каква е програмата. Аз непрекъснато съм на лагери и към този момент имам пет за тази година. На лагерите на националния тим се приготвям за по-важните шампионати.
- Имате ли нужните условия за лагерите?
- Да, всичко е подсигурено и имаме всички нужни условия за подготовка. Иска се неизменност и да покажем това, което желаеме.
- Виждаш ли млади гении в България?
- Има доста момчета, които са положителни, съзнателни и стимулирани. Имаме много огромни гении и към този момент всичко зависи от тях, тъй като всичко е в техни ръце. Мога да кажа, че това са Калоян Атанасов от Стара Загора Ердал Галип от Бургас. Те са млади момчета юноши, които имат ярко бъдеще.
- В Локомотив по какъв начин виждаш гениите?
- Също имаме много положителни момчета, само че те са кадети. Като цяло всичко зависи от тях и би трябвало да са съзнателни и да упражняват крепко. Рано или късно всичко всичко това, което влагат в този момент ще им се върне.
- Какво ще си пожелаеш?
- Тази година съм се насочил за най-малко орден от Европейското състезание до 23 години. Надявам се и на орден от Световното до 23 години, което ще бъде в края на октомври. При мъжете съм фокусиран за присъединяване на Олимпиадата през 2028-ма година и ще се боря за орден на огромните шампионати – Европейски и международни. Целта ми е някой ден да стана олимпийски, международен и европейски първенец.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ